Гладен за евхаристия

„В Христос Бог се открива пред човека, а в Св. Дух човекът трябва да се открие пред Бога. Изумителна размяна на животи: Божието лице в човека, човешкото лице в Бога.“

Сълзата на слепеца

— Кажи да го чуя. Свети. Петър почна:

Помниш ли, когато майсторите свършиха каменния мост през есента? Тъкмо бяхте овършали житото. Ти повика трима попове

Помощ без думи

   
...Вие чудесно говорихте тогава, задължен съм ви, разбира се, до гроб, ала всъщност спаси ме вашата готвачка Олга.

— Как тъй?

Присъствието

      Онази интуиция, която всъщност никога не ме е напускала – за съ-съществуването на двата разнородни свята, за „присъствието“ в този свят на нещо съвършено, абсолютно друго,

Прекалено шумна самота

… Та онзи път, когато пресовах с хидравличната си преса хубави книги, когато пресата иззвъня, за да сигнализира последната фаза, и притисна книгата с налягане двайсет атмосфери,

Цар Саул

Мислил ли е някой за душата, напусната от благодатта, все едно как ще наречем тази благодат - обич или призвание? 

Чудото

Чудото не съществува за другия. Един миг след като е станало, то престава да съществува и за този, който го е искал и чакал. 

Неизразимото

Да добиеш усет за неизразимото, означава да се разделиш с думите. 

Унизеното слово

Очите виждат действителността, а не истината. Ако зрението притежаваше пълнота, ако то позволяваше да се виждат невидими неща, тогава нещата щяха да бъдат други, но тогава зрението трябва да бъде нещо повече от зрение.

Аз и Ти

Това, че ти е потребен Бог, и то повече от всичко, ти винаги знаеш в сърцето си; но нима не знаеш, че и ти, тъкмо ти, си потребен Богу, в пълнотата на неговата вечност?

Маската

Тя не е завеса и не е лице. Завесата само крие лицето, маската лъже. Маската, както и завесата, се появява едва с появата на другия човек; в самотата тя губи смисъл. Маската е по вина на другите – завесата беше заради тях. Какво означава, че маската маскира нещо?

Мистическото богословие

... Пък ти, скъпи ми Тимотее, усърдстувай в мистическите съзерцания, остави усещанията, откажи се от умозренията, от всичко сетивно и умозримо, от всичко несъществуващо и съществуващо, и възвиси се според силите си натам, дето в

Блажени бедните духом

Тъй пуст и свободен - казвам аз - трябва да е човекът,

Да приемеш самия себе си

 Кой съм „аз”? Откъде идвам? За какво съм предопределен? Защо ми се случва това, което ми се случва? ...

Аз съм този, който не съм

Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Йехова) ме прати при вас. (Изх.3:14)

Дарен съм с воля, но волята не е моя; дарен съм със свобода,

Самото самò

Болезнено, страстно, мъчително търсех човека, търсех света, търсех Бога и не ги намирах никъде, не спирах никъде в своите търсения, никъде не намирах надежден пристан. Като безбрежно море се разгръщаше човешката душа, разгръщаше се светът и като тъмни далнини се разпростираше по битието Божеството. 

Трудно е да бъдеш човек

Хвала Ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт, нека са благословени решенията Твои, според, които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили.