Това, че ти е потребен Бог, и
то повече от всичко, ти винаги знаеш в сърцето си; но нима не знаеш, че и ти,
тъкмо ти, си потребен Богу, в пълнотата на неговата вечност?
Че как би имало човек, ако
той не бе потребен Богу, и как би те имало Теб? На теб ти е потребен Бог, за да
биваш, а ти си потребен Богу - за да бъде това, което е смисълът на твоя
живот... Това, че има свят, че има човек, че има човешка особа, че ни има теб и
мен, това има Божествен смисъл.
Автор: Мартин Бубер, "Аз
и Ти", Варна 1992, стр. 69.
