Хвала Ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт, нека са благословени решенията Твои, според, които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили.
Огромни и непонятни са плановете Твои и ясно е, че ние не можем да видим ни посоката, ни целта им и трябва смирено да ги приемем; но трудно е да бъдеш човек, Господи.
Иво Андрич, "Ex Ponto", С. 1992, стр. 94
