...Вие чудесно говорихте тогава, задължен съм ви, разбира се, до гроб, ала всъщност спаси ме вашата готвачка Олга.
— Ами тъй. Понякога дойда у вас да
цепя дърва, а тя започне: „Ах, ти, пияницо! Грешнико, ти! Няма ли да псовисаш!“
А после седне срещу мен, натъжи се, гледа ме в лицето, па ме заоплаква:
„Нещастнико, ти! Няма за теб радост на тоя свят, ама и на оня, пияницо, ще се
печеш в пъклото! Несретнико, ти!“ И все такива едни, знаете. Как се е тровила с
мен, колко сълзи е проляла, не мога да ви опиша. Но главното: цепеше дървата
вместо мен. Та аз, господине, нито една цепеница не разцепих у вас, все тя! Защо
тя ме спаси, защо аз се промених, като я гледах, и оставих пиенето, не мога да
ви обясня. Зная само, че от думите и благородните й постъпки в душата ми
настана промяна, тя ме оправи, никога няма да забравя това. Ала време е
вече, звънецът бие.
Лушков се поклони и
се запъти към галерията.
