Самото самò

Болезнено, страстно, мъчително търсех човека, търсех света, търсех Бога и не ги намирах никъде, не спирах никъде в своите търсения, никъде не намирах надежден пристан. Като безбрежно море се разгръщаше човешката душа, разгръщаше се светът и като тъмни далнини се разпростираше по битието Божеството. 

И никъде, никъде нямаше спиране, на нищо и на никого не можех да заповядам да се спре. Всичко се губи в бездната на собствената си самост. Къде съм аз, къде е светът, къде е Бог? Мисълта е изправена пред вечна дилема, която тя самата вечно си поставя: ако се стремим към същността на вещта, тя е неизразима и недостижима; а ако се стремим към изразимото и достижимото, то това не е същността на вещта, не е нейното самò самò.

Алексей Лосев, "Самото самò", С. 2004, стр. 37