… Та онзи път, когато пресовах с
хидравличната си преса хубави книги, когато пресата иззвъня, за да сигнализира
последната фаза, и притисна книгата с налягане двайсет атмосфери,
на мен ми се счу пукане от натрошавани човешки кости, сякаш смилах с ръчна мелничка черепите и костите на мачканите в пресата класици, сякаш пресовах изреченията от Талмуда: „Ние сме като маслините, чак когато ни смачкат, даваме най-доброто от себе си“.
на мен ми се счу пукане от натрошавани човешки кости, сякаш смилах с ръчна мелничка черепите и костите на мачканите в пресата класици, сякаш пресовах изреченията от Талмуда: „Ние сме като маслините, чак когато ни смачкат, даваме най-доброто от себе си“.
Бохумил Храбал, „Прекалено шумна самота“, ИК „Колибри”, 2018,
превод Анжелина Пенчева
